20 април

Как отбелязахме 20-ти април

Решено бе Организацията да чества 20 април на хижа "Македония" в Рила планина, недалеч от Благоевград.

Срещата ни беше на 19 април сутринта в 8:00 часа в щаба на Организацията. Събрахме се около 20-тина души, като останалите щяха да се присъединят към нас по-късно. В последния момент, обаче един от членовете на организацията пристигна, возейки в колата си две момичета с анархистичен вид. Още от самото начало те се държаха грубо и невъзпитано и очевидно нямаха място в нашите редици. Ние с недоумение се споглеждахме един друг, но вече беше късно и трябваше да потегляме. Към 8:15 потеглихме с 4 коли, като по пътя не се случи нищо интересно, освен че при Калин се появи проблем с газовата уредба на колата му, и имаше опасност да се запали :) , и че спирахме на няколко бензиностанции за бензин.

Като пристигнахме в Благоевград спряхме за почивка, а и да си купим необходимите хранителни продукти. Близо до нас беше спряла патрулна кола на местната полиция, и след като ги попитахме в каква посока е ски пистата, на която щяхме да оставим автомобилите си, те се оказаха много любезни (за което им благодарим) и предложиха да ни съпроводят до края на града и да ни покажат посоката. След като пътувахме още около 40 км. пристигнахме на пистата. Там се намираше един пазач който ни увери, че колите ще са в безопасност докато ни няма, и ни упъти към хижата. След като се уверихме, че всички са готови, разпънахме знамената на Организацията и потеглихме нагоре.

Отначало пътят бе лек, и въобще не предвещаваше това което ни чака. Колкото по-нагоре отивахме обаче, толкова по-дълбок ставаше снегът. Имаше доста трудни моменти, като в някои от тях се налагаше дори да лазим за да излезем от снежните преспи. По пътя нагоре двете псевдо-момичета, видимо принадлежащи към някоя от софийските анархо-групи, постоянно се лигавеха, и като че ли нарочно ни дразнеха с поведението си. След дълго и изморително ходене от около 10 км. през дълбокият сняг, стигнахме до една междинна станция, на която срещнахме и хижаря на самата хижа "Македония", които ни упъти за оставащият път нагоре. След едно последно и невероятно тежко изкачване пристигнахме в хижата.

Целите измокрени до кости започнахме да се сушим пред камината, като през това време хижаря ни приготви топъл чай, а по-късно ни сготви и супа леща. След като се изсушихме закачихме знамената на организацията по стените и седнахме на масите да вечеряме. Около 22:00 се появи Манчев, който трябваше да дойде с останалите, които тръгнаха по-късно от София. Манчев каза, че другарите са в междинната хижа и им е трудно да продължат нагоре. Тогава четирима от нас слязоха да им помогнат, и след около 30 минути всички се събрахме около масите. Всичко беше прекрасно, и даже не усетихме кога бяха започнали малките часове на следващия ден. Повечето от нас си легнаха към 3 – 3:30, а някои останаха и до по-късно. На сутринта закусихме и по обяд бяхме готови за тръгване. На връщане пътят бе значително по-лек, като известни затруднения ни създаваха само двете пънкарки, които като че ли нарочно всячески се стремяха да нарушават установените правила на похода. На няколко пъти им казахме да не изхвърлят фасове и каквито и да е боклуци по снега, но те все пак продължиха чак докато не им бе наложено да не го правят. Двете бяха решили, че ще си тръгнат с колата на Манчев и докато ние почивахме, те продължиха напред. След като отпочинахме и ние тръгнахме надолу към пистата. По пътя обаче забелязахме забит в снега фас и до него надпис "sorry нямам пепелник", явно двете момичета вече бяха сигурни, че ще си тръгнат преди нас и бяха решили да се подиграят с цялата Организация. Тогава една част от нас ускориха темпото, за да ги настигнат и да им потърсят сметка за постъпките им. За жалост на двете момичета, ние ги настигнахме точно преди да стигнат до колата. Ех, какво да се прави - съдба ... който каквото си надроби - това сърба.

По пътя на връщане нямаше нищо интересно, и към 19ч. вечерта бяхме отново в щаба на Съюза, след което всички си тръгнахме към домовете изморени и измокрени, но с мисли за чудесното прекарване.