30 май - 1 юни

Решихме да направим поход в Родопите поради няколко причини: първо заради прекрасните гледки, които могат да се видят само там, и второ - искахме да разберем как местното население съставено главно от Българо-мохамедани ще ни приеме с Българското знаме и знака IYI на него. Срещата бе в 7:45 под часовника на Централна гара. Радващ бе факта, че имаше и такива хора, които за пръв път идваха с нас.

В 8:15 всички вече се бяхме настанили във влака за Пловдив. Пристигнахме благополучно в Пловдив и след като си закупихме билети за автобуса за с. Тешел, което се намира недалеч от гр. Девин, отидохме да напазаруваме необходимите ни продукти за похода, след което седнахме да изчакахме в едно кафене на Пловдивската гара тръгването на автобуса. Докато пътувахме с автобуса имахме удоволствието да се полюбуваме на язовир Въча. След кратка почивка в Девин пристигнахме на мястото за тръгване на похода – с. Тешел. Местни хора ни упътиха към първата ни цел, а именно село Триград и пещерата Дяволското гърло.

В началото на пътя имаше пост на гранична полиция, и след кратка проверка ние продължихме нататък. По пътя ни към село Триград непрекъснато ни настигаха автомобили, които като виждаха нашия строй със знамената на организацията спираха и ни поздравяваха, по едно време даже ни настигна един микробус, в който се возеха двама мъже, единият от които помоли да му изпратим знаме с емблемата на Организацията, за да го постави на къщата си в центъра на с. Триград.

Гледката около пътя бе невероятна и колкото повече се изкачвахме ставаше все по красива. Малко преди входа на селото се намираше и пещерата Дяволското гърло, която за съжаление поради късният час, в които пристигнахме (около 8 вечерта) бе затворена, и ние оставихме нейното разглеждане за следващия ден.

Бяхме решили да прекараме нощта около хижа Триградски скали, но единодушно взехме решение, че е по-добре да изкачим един от близките хълмове, който между другото беше доста стръмен и да намерим място за лагер в сърцето на планината. Така и стана, и след не дълго търсене избрахме перфектното място за разполагане на лагера ни.

Разпределихме се на две групи, като едните отидоха за дърва, другите направиха огнище, и не след дълго всички се бяхме наредили около огъня и се подготвяхме за вечеря. След като се навечеряхме останахме до късно край огъня, увлечени в интересни разговори, наслаждавайки се на красивата звездна нощ и тишината и спокойствието в планината. През цялата нощ се редувахме да дежурим до огъня и знамето, а на сутринта закусихме, почистихме мястото на лагера и се запътихме надолу към село Триград.

Седнахме да починем в едно кафене в центъра на селото. Докато седяхме се заговорихме със собственичката на заведението и с хората които бяха там, и за наше учудване те, които до един бяха помаци се самоопределяха като българи, въпреки че изповядват исляма.

След като поседяхме още малко в кафенето се запътихме към пещерата "Дяволското гърло". При пещерата имаше екскурзоводи, и заедно с тях всички влязохме в пещерата. Гледката вътре беше невероятна и ние направихме няколко страхотни снимки. Пещерата се състоеше от една огромна зала, в която отгоре влизаше река, и се образуваше изключително красив водопад. След изкачването на около 150 - 200 стъпала се озовахме отново навън. Направихме кратка почивка и се запътихме към село Ягодина, което се намираше на 10 километра от мястото на което бяхме ние.

Приближавайки с. Ягодина някои от нас решиха да минат по пряк път, и след екстремно прекосяване на картофени ниви и тресавища се присъединиха към останалата част от групата в центъра на селото. Направихме почивка в селото и се заговорихме с местното население, което бе също така позитивно настроено към нас както и в с. Триград. Хората от селото ни казаха, че по това време Ягодинската пещера е затворена и затова ние намерихме човека който се занимава с пещерата, и се уговорихме с него на другия ден сутринта да се чакаме пред нея за да можем да я разгледаме. След като си отпочинахме и хората ни упътиха по пряк път, ние потеглихме към Ягодинската пещера.

По пътя за пещерата от дясната страна имаше река, а от лявата - стръмна планина, но недалеч от пещерата, на брега на реката намерихме удобно място за лагеруване. Забихме знамето, събрахме дърва и запалихме огън. Вечеряхме, и въпреки че бяхме уморени от дългия преход, отново останахме до късно за да споделим впечатленията си от красотите на Родопа, на които се наслаждавахме цял ден. Разказвахме си и истории за героичната съпротива на българите срещу турските орди благодарение, на което Родопа планина си бе спечелила името на крепост на Българщината по време на турското робство. Обсъждахме и различни теми, свързани с бъдещето на България. Усещахме как величествената история на Родопа ни дава нови сили и увереност да доведем борбата за спасяване на Родината от днешните тирани докрай. На сутринта станахме рано и след като закусихме се отправихме към пещерата. Когато пристигнахме, на входа освен нас имаше и една група ученици, и заедно с тях и екскурзовода влязохме вътре.

Двете пещери - "Дяволското гърло" и "Ягодинската пещера" се оказаха доста различни. Докато едната се състоеше от една огромна зала другата бе нещо като тунел с множество зали с обща дължина около 10 километра, от които за съжаление за обикновените туристи бяха достъпни само част. Тунела се състоеше от три етажа като във всяка една от залите беше пълно с изключително красиви сталактити, сталагмити и сталактони. След около час бяхме разгледали цялата достъпна част от пещерата и се озовахме на нейният изход. Взехме раниците и се запътихме към стартовата точка на нашия поход - село Тешел.

Нужни ни бяха около 40 минути да стигнем до селото, и точно като пристигнахме дойде и последният за деня автобус за Девин. Като слязохме в Девин си купихме билети за автобуса за Пловдив. На Пловдивската гара се качихме на влака и след като пристигнахме в София, се отправихме към щаба на Организацията. След като споделихме мисли за прекрасното прекарване всички се прибрахме по домовете си за заслужена почивка след тридневният поход.