Как покорихме връх Голям Купен

Срещата беше в 8:00 сутринта под часовника на Централна гара. Оказа се, че влакът в 8:40 не е за Карлово, а за Копривщица, и затова решихме да стигнем до Карлово през Пловдив.

Пристигнахме малко преди 13:00 часа. Там ни чакаха още двама души които щяха да дойдат с нас. Седнахме в един ресторант да обядваме и след това тръгнахме към края на града, от където започва Балкана.

След броени минути се откъснахме от градската обстановка и навлязохме в сърцето на Балкана.

Пътят минаваше покрай планинска рекичка. Откриваха се уникални гледки към върхове, бързеи и вирчета. От време на време спирахме на някое хубаво място за да се насладим на природата. Не бързахме за никъде. Целта ни за този ден беше хижа Балкански рози, където част от групата щеше да нощува.

В късния следобяд стигнахме до хижа Хубавец, където спряхме да починем. Нашата хижа беше на около 30 минути оттук. Когато стигнахме до хижа Балкански рози бяхме изненадани от приветствието с което ни посрещнаха домакините.

Хижата се намира на една поляна точно до планинската река. Хапнахме набързо в беседката пред хижата, след което се настанихме. Бяхме единствените гости за тази вечер. В разговора с домакините се оказа, че хижарят е националист като нас, което ни предразположи за един доста дълъг и интересен разговор с него относно целите и идеите ни.

На следващият ден плана беше да изкачим връх Костенурката, но хижарят успя да ни убеди, че Големия купен е по труден и по-интересен за изкачване. Решихме да изкачим Купена. Единият маршрут беше през хижа Рай, малко заобиколен и с добра маркировка. Другият беше по някаква пътека, която е била използвана от Левски, когато е преминавал от другата страна на планината да създава революционни комитети. По-къс и по-стръмен път, на места изгубен и без никаква маркировка. Естествено, избрахме него.

След около 15 минути ходене наистина стана доста стръмно. Постоянно изкачвахме хребети, след това се спускахме надолу, пресичахме поредното планинско поточе и започвахме да изкачваме следващият хребет. Стигнахме до някакви планински колиби, след което пътя се загуби. Но ние знаехме в каква посока трябва да вървим. След доста ходене стигнахме до високопланинска поляна, където имаше около 50 полудиви коне. Оттам се откриваше гледка към главното било на планината и върховете Костенурката, Голям и малък купен, връх Левски.

Тръгнахме нагоре покрай едно поточе, малко по-нагоре поточето се изгуби под земята и ние продължихме към главното било. Беше много стръмно и изморително. Най-младият участник в изкачването - Митко, който е на 14 години, се измори доста и му падна кръвното. Спирахме доста често, защото Митко не можеше да ходи. Забавихме темпото, но бяхме твърдо решени да се качим на върха.

След дълги усилия успяхме да се качим на билото на планината. Гледката която се откриваше надолу беше невероятна. Оставаше ни изкчаването на самият връх, който беше отчасти покрит със сняг. Починахме малко и потеглихме. Нямахме зимна екипировка и това беше проблем, защото върхът е доста стръмен, а снега беше твърд и хлъзгав.

Имаше и други две групи, едната от които се беше качила на върха. Другата група започна да изкачва върха от южния склон който беше по-стръмен, а ние решихме да минем по северния, защото там има въжета и очаквахме изкачването да е по-леко. Хората от южният склон не успяха да изкачат върха и се върнаха. Ние продължихме към северният склон. Оказа се, че целият е покрит със сняг и тук там се подаваха скали.

Тръгнахме нагоре. Пътеката се губеше под снега. Беше доста стръмно. Объркахме пътеката и минахме през една доста стръмна част, където щях да падна от една скала. Като се качихме отгоре предупредих останалите да не минават по този път, защото е опасен и им показахме откъде да заобиколят. След няколко минути стръмна част по която се издърпвахме по металното въже се озовахме на върха.

Починахме малко, снимахме се и се радвахме на гледката. После тръгнахме да слизаме по южния склон. Бяхме много уморени и ни боляха краката.

Тръгнахме към хижа Левски и след около час бяхме там. Имаше много туристи, раздадохме материали на организацията и изядохме по една леща. Преди да тръгнем към нашата хижа се отбихме до Пръскалото, което е на около 10 минути от хижата. Прибрахме се в хижата малко след 7 вечерта, след което се събрахме да вечеряме. Бяха дошли гости на хижаря и се заговорихме с тях.

На сутринта потеглихме обратно към Карлово. Към обяд бяхме в града и хванахме влака за Пловдив. Всички заспахме защото бяхме много изморени от преживяното. Вечерта стигнахме в София и отново навлязохме в сивото ежедневие и мърсотията на големия град.